Фолклорът е богатството на един народ!

Кратки сведения за българския фолклор

Кратки сведения за българския фолклор

Кратки сведения за Българските народни танци

Българските народни танци са се оформили в продължение на векове в зависимост от условията на материалния и духовен живот, нравите, обичаите и поминъкът, при който е живял и се е развивал българския народ. Основният белег, определящ стила на българските народни танци е съсредоточаването на движенията главно в краката, като главата, ръцете и тялото също вземат участие при играта. Всички движения на тялото в своята съвкупност са израз на богато душевно състояние у танцуващия българин. Наред с тези белези българските народни танци са специфични в различните краища на страната. На основата на икономически и социален характер, разлика в условията на материалния и духовен живот можем да разграничим народните танци на „Северняшки“ “ Шопски“ „Тракийски“ „Добруджански“ „ Пирински“ и „ Родопски“
Българския фолклор е един от най-пъстрите и разнообразни в целия свят.

 

СЕВЕРНЯШКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ

Северняшката етнографска област заема голяма част от територията на България. На юг граничи със Стара планина, на север с река Дунав, на запад със Сърбия. Най – неуточнена остава нейната североизточна граница, която мислено определяме с линията Русе, Шумен, Провадия до Варна.
Широтата и плодородието на Северняшката етнографска област дава отражение в начина на живот и веселие на хората, които я обитавали. Танците на северняка са жизнерадостни, волни, скокливи с много ритмични подскоци. Местното население казвало, че когато играе, лети. Ръцете им свободно падали надолу също отреагирали волно с полюшвания напред и назад и допринесли за още по – голямата и сложност на движенията.
Най – честия хват бил за длани със спуснати ръце надолу. Използвали се и други хватове на леса за пояс, на предна и задна леса, за рамо ( традиционно за балканските селища). Хват за длани със свити лакти се наблюдавал единствено при някой женски хора, а хват под ръка бил известен за Лом и покрайнините му.

Популярни Хора̀:

Ангеловата, Ганкино хоро, Грънчарско хоро, Гъмзовяна, Дайчово, Деньово, Изручана, Пайдушко хоро, Ситно влашко хоро, Черкезко хоро, Елено моме, Чичовото,
Чуш мерджан, Шира.

 

ШОПСКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ

Шопската етнографска област заема северната част на югозападна България. На север граничи със Стара планина, на юг със северните склонове на Рила и Осоговската планина, на изток с Ихтиманската средна гора, а на запад с бившата ни югославска граница.
За шопа можем да кажем, че е твърд и упорит, бърз, пъргав и шеговит. Той изпълнява своя танц леко приклекнал и леко наведен напред от кръста. Комбинациите на движенията са изпълнени с много засичания, натрисания, набивания и потропвания, които са краткотрайни и създават впечатлени, че играча не стъпва на земята. При тези ловки изпълнения се наблюдава едно не привличане към земята а отделяне от нея. Танцът е изпълнен с много чувство и много провиквания, свиркания и говорене
(нареждане). Шопските хора допринасят за пъстрата палитра на хубавия български народен танц и заемат определено място в живота на всеки от нас.
Най – характерния хват бил на леса за пояс, но и хват за длани с ръце пуснати на долу. Разпокъсаната форма на залавяне съществувала само при ръчиницата, тъй наречената „пешачка”, която не се играела на мегдана, а на чардаци, сватби и кръщенета.

Популярни Хора̀:

Бистришка копаница, Вакарелско хоро, Граовско хоро, За пояс, Йовино хоро, Копче, Кукунеш, Петрунино хоро, Четворно хоро

 

ТРАКИЙСКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ 

Тракийска етнографска област се простира между Стара планина, Черно море, Пирин, Родопи и Странджа планина.
Тракиеца е весел, жизнерадостен, гостоприемен и обичащ земята си. Бодро и напето крачел, с гордо изправена глава, винаги спретнат и прилежен. Той играе леко приклекнал и непрекъснато пружинира. Изпълнява всяко едно движение с голямо удоволствие и майсторство.
Танците са жизнерадостни и волни, изпълнени с много чувство и настроение.
За мъжката игра са характерни подскоците, плясканията, завъртанията. Особено популярно е движението „трополи“ с което тракиеца сякаш разговаря със земята. Ръцете на тракиеца излъчват сила и достойнство, като танцуващия често респектира с сложни пляскания.
Жената от Тракия играе кипро и сдържано, знаейки своята цена. Спазва всички обществени норми и дори в танца си пази своето достойнство. Ръцете са меки  и грациозни, освободени от напрежение. В някой танци наподобяват движения от бита като „месене на тесто“ и „точене“

Популярни Хора̀:

Боалийско хоро, Бучимиш, Главинишка копаница, Калгамашката, Криво Садовско, Право тракийско хоро, Седи Донка, Тракийски ръченица, Трите пъти, Щеркольовата.

 


ПИРИНСКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ


Пиринската етнографска област заема югозападната част на България . На север граничи с Шопската етнографска област, на юг се простира до гръцката ни граница, на запад македонската ни граница, а на изток граничи с Тракийската етнографска област.
Тук танците се играят най-често на песен и със съпровод на гайда, зурна, тамбура и задължително тъпан. Пиринеца играе с много самочувствие, винаги изправен. Играта му е изключително лека, подвижна, наситена с много акценти, които в много случаи са насочени надолу, към земята, но и в не малко моменти те са насочени нагоре. Движенията са отмерени и спокойни но изключително разнообразни. Характерно е непрекъснатото пружиниране по време на игра. Пружинката в пиринските танци се изпълнява плавно, с мекота, както при мъжете така и при жените. Движенията са наситени с дълбока вътрешна динамика. Пиринецът и пиринката играят вглъбено, с подчертано чувство за достойнство и пълно отдаване в танца.
Хватовете, които използват са: за длани със свити лакти, за длани със спуснати ръце на долу, за леса и за рамо. Хора̀та се играят в кръг, полукръг и права редица.

Популярни хора̀:

Айдарово хоро, Айдар аваси, Арап, Гайда аваси, Гинка, Джангурица, Доспатско, Испайче, Кулско, Малешевско, Ширто.

 

ДОБРУДЖАНСКАНСКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ

Добруджанската етнографска област заема североизточната част на България. На север граничи с р. Дунав и румънската ни граница, на изток с Черно море, на юг с мислена линия от Варна, Провадия, Шумен. На запад – Шумен, Разград до Русе
Добруджанеца дълбока привързаност и любов към земята, това ясно проличава и в танците, които съществено се различават от другите етнографски области. Широтата на полето образно се е придало и в хора̀та, които се изпълнявали тук. Добруджанеца играе приклекнал, корпуса му е изправен, леко наклонен назад с широко отворени гърди. Акцентите в движенията са насочени надолу, което показва връзката му със земята. В хора̀та му ясно проличават трудови елементи. Пример за това е „Ръченик” – ръцете му изнесени нагоре и напред ясно придават полюшването на житните класове. Изведнъж преминават в напрежение и имитират носенето на чувал, връзване на снопи и други. Характерни за добруджанската игра са пружиниранията, завъртанията, кляканията, полюшванията от крак на крак – при предвижване напред или игра на място. Интересно в мъжката игра са кръговите движения на краката, които завършват с рязко отсичане в положение на лост или свивка. При женската игра се наблюдава сдържаност.
Хора̀та се изпълняват в кръг, полукръг, права редица и витообразни хора. Най – разпространени хватове: хват за пояс, хват за предна леса, хват за длани, хват за длани със свити лакти.

Популярни хора̀:

Бръсни цървул, Варненско хоро, Дьортаяк, Заруй боб, Изхвърли кондак, Куцата, Опас, Повлекана, Ръка, Сборенка, Тропанка.

 

РОДОПСКА ЕТНОГРАФСКА ОБЛАСТ

Родопската етнографска област може да се разглежда, като част от Тракийската, но поради характерни и стилни различия я отделяме от нея, като самостоятелна.
Тя се простира на територията на планина Родопи в южната част на България.
Тази област се характеризира най-вече с песните си. Родопските песни са едно от най-големите богадства на българския фолклор. Като ги слушате можете да усетите магията и силата на България.
Не случайно родопската песен “Излел е Делю хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска е записана в „златната плоча“ на космическата станция “ Вояджър 1“ и е изпратена да звучи в космоса.
Родопският танц е бавен, умерен, сравнително прост и с малко разнообразие в движенията. Разнообразие има единствено в хватовете – за рамо, за пояс или за длани. Жените играят сдържано, винаги в сгъстена редица, близо една до друга. Мъжете играят с по-широки стъпки, клякания и коленичения. Родопските танци в основната си част се изпълняват почти винаги на цяло ходило и на песен.
Характерно в тази област е подредбата на хорото: първо се хващат мъжете (за длани или за рамо), а след това жените. Залавянето между тях е ставало чрез кърпа, никога длан за длан.

Популярни хора̀:

Енино, Момчиловско, Сворнато хоро, Чукано